Между този пост и първия има три години и за своя неприятна изненада откривам у себе се желание да смекча радикалния му тон. Това може и да се дължи на фейсбук етиката и пълзящата политическа коректност, а може би на факта че съм с три години по-стар. ЗАТОВА казвам /си/: Изкуството има нужда от радикални жестове повече от всякога, защото неговия статут и сила са подкопавани ежеминутно от медийността, от псевдоразказите, псевдоразказността  и псевдомитовете, които тя увековечава. Аз съм за антимедийно изкуство, в този смисъл този блог като медийна изява да се приема като некоректен, подривен и неблагодарен.